Най-честата проява на исхемична болест на сърцето (ИБС) е стенокардията.

Стенокардията е внезапна болка или дискомфорт в гръдната област, предизвикани от недостатъчно снабдяване с кръв на определен участък на сърцето.
В преобладаващите случаи стенокардията се явява една от формите на проява на исхемичната болест на сърцето. В основата й е атеросклерозата на сърдечните артерии.
В много случаи болката в гръдната област се наблюдава и при други заболявания (вродени и придобити сърдечни пороци, миокардити и възпалителни поражения на коронарните артерии (васкулити)).
Стенокардията се класифицира като стабилна и нестабилна (прогресираща) и/или вазоспастична стенокардия. Исхемичната болест на сърцето може да протече като безсимптомна (тиха) миокардна исхемия.

Стенокардията е стабилна, ако симптомите възникват веднъж на няколко седмици и без значително влошаване. Най-често се проявяват при дейности, изискващи повишено количество на кислород за миокарда. Дори при стабилна стенокардия, характерът на симптомите може да се мени.

Счита се, че стенокардията е нестабилна при внезапно влошаване на съществуваща стабилна стенокардия без видима причина. Тази форма на стенокардия обикновено е свързанa с отлагане на плака от стените на кръвоносния съд и последващо образуване на тромб.

Характеризира се със следните симптоми:
• болка – често първият симптом на нестабилната стенокардия е болката в областта на сърцето и гърдите. Мнозина описват това усещане като стягане, притискане, дискомфорт, тежест. Болката често обхваща лявото рамо и лявата ръка. Тя е с различна продължителност и може да намалее или изчезне от прием на нитроглицерин.
• задух – обикновено е второстепенен симптом, по-типичен за по-възрастните хора.
• сърцебиене
• ритъмно-проводни нарушения
• гадене, повръщане
• изпотяване

Важен фактор за стенокардията се явява и спазъмът на коронарните артерии (вазоспастична стенокардия).

Исхемията на миокарда понякога се развива без субективно усещане за дискомфорт или болка, т. нар. тиха исхемия. Тази исхемия може да се диагностицира само с технически средства (Холтер мониториране, ехокардиография или тест с натоварване).

Стенокардията означава ли инфаркт?

Запомнете - пристъпът на стенокардия не е инфаркт! Това е само временна проява на недостиг на кислород за работещия сърдечен мускул. Преминава след приемане на нитроглицерин.

ИНФАРКТ НА МИОКАРДА

Инфаркт на миокарда настъпва когато, поради недостиг на кислород, сърдечният мускул се увреди и загинат част от неговите клетки.
Повечето сърдечни пристъпи са причинени от запушване на коронарните артерии от атеросклеротични плаки или кръвни съсиреци. Ако кръвотокът не се възстанови в рамките на 20 до 40 минути, настъпват необратими промени.
За 6-8 часа засегнатата част на сърдечния мускул загива. На мястото на загиналите мускулни клетки се образува съединително-тъканен белег.

Симптоми на сърдечния пристъп:
• болка в гърдите, придружена от изпотяване, гадене или повръщане
• болка в гърдите, която се простира към долната челюст, лявата ръка и рамо
• стягане в гръдната област
• затруднено дишане

Наблюдава се и разнообразие от други симптоми:
• болка и скованост на долната челюст, зъбите и главоболие
• потене
• болки високо в корема
• болка в горната част на гърба
• общо неразположение
• миокардният инфаркт може да протече и безсимптомно

Усложнения на миокардния инфаркт
• сърдечна недостатъчност – при загиването на част от сърдечния мускул отслабва помпената функция на сърцето, което намалява притока на кръв към останалите органи. Това води до нарушение във функционирането на всички останали системи.
• камерно мъждене – настъпва когато нормалната електрична активност на сърдечния мускул се замести от хаотични електрични импулси (не могат да осигурят адекватни сърдечни съкращения). Резултатът е клинична смърт.

ИСХЕМИЧЕН ИЛИ ХЕМОРАГИЧЕН ИНСУЛТ

Мозъчният исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв в мозъчната тъкан. Дължи се на:
• стеснение на артериален съд
• запушване от тромб (тромбоза) или ембол (емболия)
• спазъм на кръвоносните съдове

В резултат настъпва исхемично (поради обезкървяване) размекване на мозъчната тъкан. Мозъчният исхемичен инсулт обикновено се среща в средна и напреднала възраст. Най-често настъпва нощем или през деня - по време на покой или психическо напрежение. Неврологичната симптоматика се изразява в главоболие, световъртеж, причерняване пред очите, забавяне на мисловния процес, дезориентация, парализа на крайници, загуба на говора. Загуба на съзнанието настъпва при запушване на по-големи артериални съдове.
Кръвоизливът, който настъпва при разкъсване на аневризми (разширения на кръвоносните съдове) или увредени съдови стени, се нарича "хеморагичен инсулт". Мозъчният кръвоизлив се получава най-често у сравнително млади лица с хипертонична болест или атеросклероза.

БЕЛОДРОБЕН ТРОМБОЕМБОЛИЗЪМ

Белодробната тромбоемболизъм представлява запушване на клон на белодробната артерия от възникнал другаде тромб. Малките и единични инфаркти на белия дроб протичат безсимптомно. Големите инфаркти дават следната симптоматика:
• задух
• болка – с различна сила, локализирана в гръдния кош
• кашлица – суха, постепенно засилваща се
• кръвохрак
• промени в сърдечния ритъм – тахикардия (ускорена сърдечна дейност)
• температура
• бледост и цианоза

ПЕРИФЕРНА АРТЕРИАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Периферната артериална недостатъчност най-често се дължи на частична или пълна оклузия (запушване) на кръвоносните съдове на крайниците. Запушването е резултат от атеросклеротична плака, ембол или тромб. То води до периферна артериална недостатъчност.
Проявите са: болки в прасеца при движение, които карат засегнатите индивиди да спрат да се движат.
Периферната артериална недостатъчност е често срещана при диабетици – на нея се дължи диабетната гангрена.